Където и да е, каквото и да е, с когото и да е, какъвто и да е повода, все алкохол се жули. Пиеш и още ти се пие. Няма спасение. Алкохолът винаги ще е с нас, а това ние си го знаем и съвсем смирено си пием. Така де... и без това не можем да спрем да пием, поне да си пием с кеф.
Цял живот алкохолни делириуми и пак ти се пие. Ами такова е.
Няма да се откъсвам от темата, но ми се иска да кажа, че хората, които не пият, не ги възприемам за нормални. Явно имат някакви психични отклонения, които се коренят в отношенията им с родителите в ранна детска възраст или нещо подобно... С оглед на броя на тези, които не пият, с лекота мога да кажа, че той е незначителен и можем да игнорираме непиячите.
Та... по темата. Защо не можем да се откажем от алкохола? Ами много е просто. Цял живот се пие, било то с повод или без повод. Даже като се замисля повечето хора преди да идат да пият някъде съвсем умишлено се събират предварително за да врътнат няколко чашки. Демек се събират да пият, преди да се съберат да пият. Е как според вас ще откажем някога алкохола?
На всичкото отгоре има и друг проблем. Алкохола не може да свърши... Опитвал съм, навярно и вие сте опитвали. Света не може да се изпие (това не означава, че трябва да спрем с опитите). Единственото, което можем да направим е да пием упорито.
Някой хора се надяват, че черният им дроб ще почива в мир, когато умрат. Да, ама не. Периодично ще идва някой близък на гроба ти и ще излива по един литър вино. Алкохолът ще те преследва дори след смъртта.
Понеже се уморих от писане и предполагам вие от четене, давайте да се захващаме със задачата да изпиваме света (колкото и невъзможно да бъде изпълнението й). Приятно пиене и не забравяйте в салатата да сложите магданоз... ще ви помогне, докато правите секс.
Поздрави!
Няма коментари:
Публикуване на коментар