Жените IV: Завръщането в кухнята

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ!

Жените съществуват откакто съществува и човечеството. Докато мъжете се стремят да развиват науките и да правят Земята по-добро място за хората, мисията на жените е следната - да накарат мъжете да се чувстват добре и да бъдат подкрепени в работата си. Да, обаче... жените решават, че са нещо повече (напомням: ангелът Деница, който е бил дясната ръка на Бог, решава, че може да бъде повече от него и Бог го наказва... в последсвие Деница от най-красивия ангел става Сатаната) и започват да се врът там където не им е работата (демек извън кухнята).

Преди хиляди години, когато патриархалните ценности още не били осъзнати като висши, на преден план излиза матриархалния модел (демек жената е водещата фигура в семейството) Тази ера с право я наричам "Жените: Началото".

В Античнчността и Средновековието мъжете взимат превес. Със своята силна ръка подчиняват жената и (понеже са джентълмени) създават място, където тя царува и същевременно помага на мъжа - кухната. Този период от историята на жената го наричам "Жените II: Кухнята"

С идването на новото време се появяват две животни - еманципация и феминизъм. Те до такава степен объркват човешкото съществуване, че вижте сега на какъв хал сме... Жените излизат от кухнятя и се опитват да станат по-велики от мъжете. Определят се като "силни", "смели", "независими", неподченими". Това не само отблъсква истинския мъж и тоталния джентълмен, но и праща образа на жената при животинския такъв, разбивайки всичко красиво и невинно в нея. Тази женска епоха определям като "Жените III: Власт и сила"

Естествено е неизбежен четвърти етап. Ето как аз го виждам. Жените се премиряват и само се връщат в кухнята. Световната хармония отново е факт, а жената става още по-красива и по-искана. Този следващ период наричам с гордост "Жените IV: Завръщането в кухнята"

Нека всички ние (мъже, деца, старци и жени, които отхвърлят еманципацията) да ударим една молитва, за да може това време да дойде по-бързо!

* напомням, че НЕ защитавам мъжете. Оценката ми за тях изобщо не е розова, особено след като всеки ден ставам свидетел на изключително прости мъже и съжалявам, че сме от един биологичен вид.

За вегетарианците

Как сте, младежи?

След като претърпях малък инцидент с кола, замалко бой с мутри, медицински изследвания за волейболния отбор, тренировки, купон до сутринта, пътуване към Пловдив в 5:30, мач малко след това, грандиозна победа с великолепно представяне от моя страна, (да, аз съм като Марадона) още малко парти, после сън, задълбочаване и анализиране на ядрената енергетика и нейните екологични и икономически проблеми, последвано от литературна критика върху Атанас Далчев, малко българска история и още няколко занимания, реших да ви напиша нещо, че да не се чувствате пренебрегнати от моя страна.

Надявам се да се чувствате толквоа страхотно, колкото и аз и главиците ви да се отворени за малко интелелигентна простотия, която се чудите защо не ви хрумва на вас.

Замисляли ли сте се някога, колко е лошо да си вегетарианец? Това да ограничаваш стомаха си и да лишаваш от мръвка е равносилно на това да не четеш определена литература, да не слушаш определена музика и да има някакво си течение в изкуството, което да ти е антипатично.

Стомахът и мозъкът са единствените два органа от човешкото тяло, през които може да премине всичко. Разбира се натриевата основа би разяла стомаха ви, а мисълта за това как правиш секс с роднина би разбило и двата органа до голяма степен, но все пак, ако си идиот и те могат да ви минат през стомаха/главата.

Няма ли мръвка - няма и тръпка, няма и интрига, няма и естетическо удоволствие и жежда за бъдеще, и желание да се събуждаш сутринта, и нужда от победа. Общо взето превръщаш се в крава-зомби, която нахлува в нечия къща посред нощ, яде цветята на майка ви и си тръгва веднага щом се доближите до нея, понеже и миришете на хубава сочна мръвка.

Разбира се всеки има право на избор. Всеки може да избере да бъде вегетарианец. Това е факт. Това, обаче, че сте свободни да избирате, не означава, че избора ви е правилен. Можеш да излееш буре със сто литра ракия вътре, да кажеш, че това е твоят избор, но вие ми кажете правилен ли е той, или не.

И все пак се радвам, че има хора, които не ядат месо. Вярно е, че те явно имат някакви психични отклонения, които се коренят някъде дълбоко в детските емоционални преживявания, но без тези хора, мръвката щеше да е много по-малко и по-скъпа.

От всичко написано искам да останете само с тази мисъл: (малко съм резюмирал това, което исках да кажа, за по глупавите) да си вегетарианец е равно на това да си психично болен, но все пак е хубаво за всички, които обичат до болка мръвката.

Непоправим съм.