От няколко дни насам повече се заниимавам с четене на чужда литература, отклокло с писане на българска, ако това, което създавам може да се нарече литература (а то може... даже очаквам в скоро време кандидат-студентите да държат матура на някои от писанията ми.)
Абе, с две думи се оправдавам, че не съм писал от известно време. Това сигурно много ви тревожи и поради тази причина седнах да ви доставя малко душевна храна.
По темата...
"Лекарството е в дозата". Това го чух от един доста виден и начетен български гражданин и реших, че трябва да влезе в блога ми. На дали съм първият, който е писал и ще пиче по темата, но съм сигурен, че нокой няма да подреди думичките в изречения, така както аз мога.
Това си е факт де. Лекарството найстина е в дозата. Даже това трябва да е първият урок, който се учи, когато човек започва да се занимава с фармацевтика, медицина и прочие. Всъщност то трябва да е и един от първите житейски уроци, които човек трябва да обмисли и научи.
Понеже всеки може да ви даде баналните примери за това, че лекарсвтото зависи от порцията, аз ще ви дам малко по-висши примери, с които да защитя факта.
Цигарите. Ако пушиш от време на време съм абсолютно сигурен, че помагат. Като кучетата. Когато ги боли корема, хапват малко тревичка и готово. Ама те не ходят до магазина да си купуват плевели в кутия и да се спукват да я ядат всеки ден, нали? Така е и при нас. Когато имаш нужда палиш една, но ако стигнеш до такъв момент, че от нищо правене пушиш, значи си далеч от истината, че една цигара може да ти помогне в какъвто и да е аспект.
Същата работа е и със спорта. Трабва ти известна доза от него, но не и да ставаш като онези батки в фитнесите, дето тренират 30 минути и се гледат пред огледалото час и 30 минути.
Тук слагам удивителна. Не трябва да прекаляваш и с чикиите. Ще ви дам прост пример с виц. На един селянин му продали вместо крава бик и той човека го доял по наколко пъти на ден с илюзията, че животното ще му дава мляко. Първите 1-2 пъти дава, ама в следващите дни мнооого малко. Селянинът отишал при ветеринаря и го попитал какво и има на кравичката му. Медицинското лице му отговорило, че ако прасне още една на бика му, животното ще умре. Схванахте ми логиката.
Към мъзелът може да се пристрастиш така, както и в горните случай. А пък то е и очевидно, че е така, понеже всеки 3-ти е дебел... и дебил.
Което ме навежда на мисълта, че и с четенето не трябва да се прекалява. Не ме разбирайте погрешно. То е много полезно и човек има нужда от него (очевидно), но не трябва да се престаравате, за да не станете, някакъв спрял малоумник, който живее в книжен свят и мастурбира на Даниел Стийл.
С любовта и чувствата изобщо не трябва да се прекалява. От време на време може да станеш мааалко по-сантиментален, но не е за предпочитане. По-добре прави като мен - пази си чувствата за бъдещата ти жена и деца. Те ще имат най-голяма нужда от тях. А не оная курва, която ти изневерява с такава бройка пичове, която надхвъркя тази във всички скици и картини на Леонардо.
Не прекалявай и с манджата. Както казва Бай Ганьо - по-малко манджа - повече хляб.
Не прекалявай и с комптъра. В този ред на мисли под-бре не пракалявай с нищо, което не е свързано с реалния живот. Недей да прекаляваш с живота де. И с спането... и с шиенето на пердета. Тук майче ти дадох повече маТРЯл за размисъл, отколкото можеш да поемеш, нали?
Оо... замалко да забравя. Недей да се дрогираш с моите писания. Знам яки са, но не си позволявай да четеш и следиш всеки ден написаното от мен. Ще ти се схване мозъка.
Айде със здраве... и все пак полека със здравето :)
