Пичове, когато се случи нещо покъртително и ви се струва, че времето е спряло - не се залъгвайте... светът се върти. И дали ще е около оста си, или около някой егоист като мен, няма никакво значение. Важното е, че светът продължава да се върти
Миналото никой не може да ти го вземе, а бъдещето остава неразгадано. Плановете ни карат да желаем бъдещето, а спомените - да тъгуваме по миналото. Тясната граница между двете се оказва реалността и угасващият момент, който ще се прероди в нов, но различен.
В момента тези мисли ме размазват.
Не мога да ви кажа какво чувствам, а и не това ми е целта. Аз съм лицето зад монитора, а вие ме възприемате по това как подреждам думичките си. Текстът пред екрана - не, но аз мога да чувствам.
Приятелю, чакай ме. Рано или късно ще дойда при теб. През останалото време ще пия бира, както обикновено. Толкова бира имахме да изпием, а сега трябва аз да я изпия цялата. Но не е невъзможно. Шоуто продължи без Фреди, така че мисля, че и аз имам сили да се справя със задачата.
А за теб мога само да гадая - дали си в онзи град, за който Гънс н' Роузес пеят, или в нищото и във всеки един от нас...