Абе, не че съм някакъв много умен и имам право да критикувам (шегувам се; естествено, че съм умен и имам право да критикувам,) но имам чисто душевна нужда, естетическа по вид, да се възмутя публично и да оплюя родната простотия, която, явно, съвсем не е достигнала зенитната си точка (което, разбира се, ме плаши).
Чалгарките ни се лепнаха на кориците на тетрадки, скицници и други инструменти, които използват децата, че дори и подрастващите. Не ми пукаше много, когато видях лицата на уж певиците ни на кибритените кутиики, но това ми идва вече в повече.
Печатарите казват, че поради големия интерес, са увеличили тиража двойно. Тук изкачат два въпроса:
1. Чия е тази отвратителна идея да се продават такива простотии
2. Чия майка ще купи на детето си подобно нещо
До отговор на първия не бих могъл да стигна, но ще ви споделя за изказване на някоя от чалга "певизите", чието име не разбрах, но съм сигурен, че в него има буквата "Я" - тази буква я има почти при всяко име на уважаваща себе си дама в бизнеса. Та, тя казва: "Каква е разликата дали на корицата на тетрадката ще съм аз, или Батман или Супермен?" Тук се намесвам аз. Докато въпросната дама е постигнала известността си не с пеенето си, а с друг вид действие, чието наименование съвпада с предметът, с който си служи реферът по време на футболна среща, Батман или Супермен имат страхотна история. Ще дам за пример Батман. Майка му и баща му са убити пред погледа на момчето, отгледан е от прислугата, наследил е състояние, голям бизнесмен и дава всичките си пари за да спаси града. Също така дава за благотворителност и съм сигурен, че би отстъпил мястото си в рейса на някоя рандом баба. Виждате ли разликата сега? Разбирате ли защо единият има място върху тетрадките на детето, а другият няма? На кого детето трябва повече да прилича?
Вторият въпрос относно майките мога с лекота да отговоря, но всъщност вие нямате мужда от моя отговор. Вие сте много наясно що за майки има. Протестират срещу забраната за тютюнопушенето, понеже не могат да палят, когато са на детската площадка, но купуват на децата си тетрадки с техните "идоли".
Tа така, младежи... демокрацията роди деца, които са новите "герои на нашето време". Дано някой горе пази България...
понеделник, 3 септември 2012 г.
четвъртък, 19 април 2012 г.
В нищото и във всеки един от нас
Пичове, когато се случи нещо покъртително и ви се струва, че времето е спряло - не се залъгвайте... светът се върти. И дали ще е около оста си, или около някой егоист като мен, няма никакво значение. Важното е, че светът продължава да се върти
Миналото никой не може да ти го вземе, а бъдещето остава неразгадано. Плановете ни карат да желаем бъдещето, а спомените - да тъгуваме по миналото. Тясната граница между двете се оказва реалността и угасващият момент, който ще се прероди в нов, но различен.
В момента тези мисли ме размазват.
Не мога да ви кажа какво чувствам, а и не това ми е целта. Аз съм лицето зад монитора, а вие ме възприемате по това как подреждам думичките си. Текстът пред екрана - не, но аз мога да чувствам.
Приятелю, чакай ме. Рано или късно ще дойда при теб. През останалото време ще пия бира, както обикновено. Толкова бира имахме да изпием, а сега трябва аз да я изпия цялата. Но не е невъзможно. Шоуто продължи без Фреди, така че мисля, че и аз имам сили да се справя със задачата.
А за теб мога само да гадая - дали си в онзи град, за който Гънс н' Роузес пеят, или в нищото и във всеки един от нас...
Миналото никой не може да ти го вземе, а бъдещето остава неразгадано. Плановете ни карат да желаем бъдещето, а спомените - да тъгуваме по миналото. Тясната граница между двете се оказва реалността и угасващият момент, който ще се прероди в нов, но различен.
В момента тези мисли ме размазват.
Не мога да ви кажа какво чувствам, а и не това ми е целта. Аз съм лицето зад монитора, а вие ме възприемате по това как подреждам думичките си. Текстът пред екрана - не, но аз мога да чувствам.
Приятелю, чакай ме. Рано или късно ще дойда при теб. През останалото време ще пия бира, както обикновено. Толкова бира имахме да изпием, а сега трябва аз да я изпия цялата. Но не е невъзможно. Шоуто продължи без Фреди, така че мисля, че и аз имам сили да се справя със задачата.
А за теб мога само да гадая - дали си в онзи град, за който Гънс н' Роузес пеят, или в нищото и във всеки един от нас...
понеделник, 13 февруари 2012 г.
Обръщение по случай Св. Валентин
Понеже явно съм ви създал впечатление на човек, който отрича любовта, сега ще ви кажа като пич, че любовта е супер и затова искам да призова всички да празнуват свети Валентин!
Ето и какво искам да ви кажа аз (a.k.a Иван Ставрев) по случай празника:
Първо: Дами, обичайте ме!
Второ: Дами, ще ви обичам, по всякакъв начин! Това трябва да ви е ясно.
Ами нека се обичаме де!. Друго не ни остава... освен да гледаме Байерн и Барселона.
Ето и какво искам да ви кажа аз (a.k.a Иван Ставрев) по случай празника:
Първо: Дами, обичайте ме!
Второ: Дами, ще ви обичам, по всякакъв начин! Това трябва да ви е ясно.
Ами нека се обичаме де!. Друго не ни остава... освен да гледаме Байерн и Барселона.
неделя, 12 февруари 2012 г.
Не можеш да откажеш алкохола!
Където и да е, каквото и да е, с когото и да е, какъвто и да е повода, все алкохол се жули. Пиеш и още ти се пие. Няма спасение. Алкохолът винаги ще е с нас, а това ние си го знаем и съвсем смирено си пием. Така де... и без това не можем да спрем да пием, поне да си пием с кеф.
Цял живот алкохолни делириуми и пак ти се пие. Ами такова е.
Няма да се откъсвам от темата, но ми се иска да кажа, че хората, които не пият, не ги възприемам за нормални. Явно имат някакви психични отклонения, които се коренят в отношенията им с родителите в ранна детска възраст или нещо подобно... С оглед на броя на тези, които не пият, с лекота мога да кажа, че той е незначителен и можем да игнорираме непиячите.
Та... по темата. Защо не можем да се откажем от алкохола? Ами много е просто. Цял живот се пие, било то с повод или без повод. Даже като се замисля повечето хора преди да идат да пият някъде съвсем умишлено се събират предварително за да врътнат няколко чашки. Демек се събират да пият, преди да се съберат да пият. Е как според вас ще откажем някога алкохола?
На всичкото отгоре има и друг проблем. Алкохола не може да свърши... Опитвал съм, навярно и вие сте опитвали. Света не може да се изпие (това не означава, че трябва да спрем с опитите). Единственото, което можем да направим е да пием упорито.
Някой хора се надяват, че черният им дроб ще почива в мир, когато умрат. Да, ама не. Периодично ще идва някой близък на гроба ти и ще излива по един литър вино. Алкохолът ще те преследва дори след смъртта.
Понеже се уморих от писане и предполагам вие от четене, давайте да се захващаме със задачата да изпиваме света (колкото и невъзможно да бъде изпълнението й). Приятно пиене и не забравяйте в салатата да сложите магданоз... ще ви помогне, докато правите секс.
Поздрави!
Цял живот алкохолни делириуми и пак ти се пие. Ами такова е.
Няма да се откъсвам от темата, но ми се иска да кажа, че хората, които не пият, не ги възприемам за нормални. Явно имат някакви психични отклонения, които се коренят в отношенията им с родителите в ранна детска възраст или нещо подобно... С оглед на броя на тези, които не пият, с лекота мога да кажа, че той е незначителен и можем да игнорираме непиячите.
Та... по темата. Защо не можем да се откажем от алкохола? Ами много е просто. Цял живот се пие, било то с повод или без повод. Даже като се замисля повечето хора преди да идат да пият някъде съвсем умишлено се събират предварително за да врътнат няколко чашки. Демек се събират да пият, преди да се съберат да пият. Е как според вас ще откажем някога алкохола?
На всичкото отгоре има и друг проблем. Алкохола не може да свърши... Опитвал съм, навярно и вие сте опитвали. Света не може да се изпие (това не означава, че трябва да спрем с опитите). Единственото, което можем да направим е да пием упорито.
Някой хора се надяват, че черният им дроб ще почива в мир, когато умрат. Да, ама не. Периодично ще идва някой близък на гроба ти и ще излива по един литър вино. Алкохолът ще те преследва дори след смъртта.
Понеже се уморих от писане и предполагам вие от четене, давайте да се захващаме със задачата да изпиваме света (колкото и невъзможно да бъде изпълнението й). Приятно пиене и не забравяйте в салатата да сложите магданоз... ще ви помогне, докато правите секс.
Поздрави!
неделя, 5 февруари 2012 г.
Как да създадем роман за милиони
Ако ви се забогатява и имате елементарни граматични и лексикални познания, съвсем спокойно можете да си напишете роман, който ще ви донесе една торба пари. Понеже съм от добрите майстори, ще ви кажа как да го направите, пък ако стане, ме черпите една бира.
Първо гледайте романът да ви е насочен към по-младата аудитория. Примерно тийнейджъри или маалко по-големите деца.
Също така романът трябва да включва 3 елемента:
Задължително трябва да има момиче или момче, отхвърлено от обществото, което страда, но същевременно крие душевна и физическа красота.
После ви трябва и любов. Задължително! Младите глупаци си падат по такива неща, ако не ми вярвате просто си прегледайте общата стена на фейсбук.
Накрая, но не на последно място, ви трябва герой със свръхестествени сили.
И сте готови общо взето. Само ви трябват малко бармански умения и романът ви ще ви донесе купища пари. Взимате трите елемента, слагате ги в шейкъра, разбърквате хубаво и voila' - имате книга, в която ще се влюбят всички млади малоумници, които след като я прочетат ще се изявяват като любители на литературата.
Ако все пак си мислите, че говоря глупости, просто се замислете за литературата, която четат младите... да сещате се вече няколко подобни сполучливи романа.
Пишете... има идиоти, които четат.
Първо гледайте романът да ви е насочен към по-младата аудитория. Примерно тийнейджъри или маалко по-големите деца.
Също така романът трябва да включва 3 елемента:
Задължително трябва да има момиче или момче, отхвърлено от обществото, което страда, но същевременно крие душевна и физическа красота.
После ви трябва и любов. Задължително! Младите глупаци си падат по такива неща, ако не ми вярвате просто си прегледайте общата стена на фейсбук.
Накрая, но не на последно място, ви трябва герой със свръхестествени сили.
И сте готови общо взето. Само ви трябват малко бармански умения и романът ви ще ви донесе купища пари. Взимате трите елемента, слагате ги в шейкъра, разбърквате хубаво и voila' - имате книга, в която ще се влюбят всички млади малоумници, които след като я прочетат ще се изявяват като любители на литературата.
Ако все пак си мислите, че говоря глупости, просто се замислете за литературата, която четат младите... да сещате се вече няколко подобни сполучливи романа.
Пишете... има идиоти, които четат.
неделя, 29 януари 2012 г.
Жените IV: Завръщането в кухнята
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ!
Жените съществуват откакто съществува и човечеството. Докато мъжете се стремят да развиват науките и да правят Земята по-добро място за хората, мисията на жените е следната - да накарат мъжете да се чувстват добре и да бъдат подкрепени в работата си. Да, обаче... жените решават, че са нещо повече (напомням: ангелът Деница, който е бил дясната ръка на Бог, решава, че може да бъде повече от него и Бог го наказва... в последсвие Деница от най-красивия ангел става Сатаната) и започват да се врът там където не им е работата (демек извън кухнята).
Преди хиляди години, когато патриархалните ценности още не били осъзнати като висши, на преден план излиза матриархалния модел (демек жената е водещата фигура в семейството) Тази ера с право я наричам "Жените: Началото".
В Античнчността и Средновековието мъжете взимат превес. Със своята силна ръка подчиняват жената и (понеже са джентълмени) създават място, където тя царува и същевременно помага на мъжа - кухната. Този период от историята на жената го наричам "Жените II: Кухнята"
С идването на новото време се появяват две животни - еманципация и феминизъм. Те до такава степен объркват човешкото съществуване, че вижте сега на какъв хал сме... Жените излизат от кухнятя и се опитват да станат по-велики от мъжете. Определят се като "силни", "смели", "независими", неподченими". Това не само отблъсква истинския мъж и тоталния джентълмен, но и праща образа на жената при животинския такъв, разбивайки всичко красиво и невинно в нея. Тази женска епоха определям като "Жените III: Власт и сила"
Естествено е неизбежен четвърти етап. Ето как аз го виждам. Жените се премиряват и само се връщат в кухнята. Световната хармония отново е факт, а жената става още по-красива и по-искана. Този следващ период наричам с гордост "Жените IV: Завръщането в кухнята"
Нека всички ние (мъже, деца, старци и жени, които отхвърлят еманципацията) да ударим една молитва, за да може това време да дойде по-бързо!
* напомням, че НЕ защитавам мъжете. Оценката ми за тях изобщо не е розова, особено след като всеки ден ставам свидетел на изключително прости мъже и съжалявам, че сме от един биологичен вид.
Жените съществуват откакто съществува и човечеството. Докато мъжете се стремят да развиват науките и да правят Земята по-добро място за хората, мисията на жените е следната - да накарат мъжете да се чувстват добре и да бъдат подкрепени в работата си. Да, обаче... жените решават, че са нещо повече (напомням: ангелът Деница, който е бил дясната ръка на Бог, решава, че може да бъде повече от него и Бог го наказва... в последсвие Деница от най-красивия ангел става Сатаната) и започват да се врът там където не им е работата (демек извън кухнята).
Преди хиляди години, когато патриархалните ценности още не били осъзнати като висши, на преден план излиза матриархалния модел (демек жената е водещата фигура в семейството) Тази ера с право я наричам "Жените: Началото".
В Античнчността и Средновековието мъжете взимат превес. Със своята силна ръка подчиняват жената и (понеже са джентълмени) създават място, където тя царува и същевременно помага на мъжа - кухната. Този период от историята на жената го наричам "Жените II: Кухнята"
С идването на новото време се появяват две животни - еманципация и феминизъм. Те до такава степен объркват човешкото съществуване, че вижте сега на какъв хал сме... Жените излизат от кухнятя и се опитват да станат по-велики от мъжете. Определят се като "силни", "смели", "независими", неподченими". Това не само отблъсква истинския мъж и тоталния джентълмен, но и праща образа на жената при животинския такъв, разбивайки всичко красиво и невинно в нея. Тази женска епоха определям като "Жените III: Власт и сила"
Естествено е неизбежен четвърти етап. Ето как аз го виждам. Жените се премиряват и само се връщат в кухнята. Световната хармония отново е факт, а жената става още по-красива и по-искана. Този следващ период наричам с гордост "Жените IV: Завръщането в кухнята"
Нека всички ние (мъже, деца, старци и жени, които отхвърлят еманципацията) да ударим една молитва, за да може това време да дойде по-бързо!
* напомням, че НЕ защитавам мъжете. Оценката ми за тях изобщо не е розова, особено след като всеки ден ставам свидетел на изключително прости мъже и съжалявам, че сме от един биологичен вид.
неделя, 15 януари 2012 г.
За вегетарианците
Как сте, младежи?
След като претърпях малък инцидент с кола, замалко бой с мутри, медицински изследвания за волейболния отбор, тренировки, купон до сутринта, пътуване към Пловдив в 5:30, мач малко след това, грандиозна победа с великолепно представяне от моя страна, (да, аз съм като Марадона) още малко парти, после сън, задълбочаване и анализиране на ядрената енергетика и нейните екологични и икономически проблеми, последвано от литературна критика върху Атанас Далчев, малко българска история и още няколко занимания, реших да ви напиша нещо, че да не се чувствате пренебрегнати от моя страна.
Надявам се да се чувствате толквоа страхотно, колкото и аз и главиците ви да се отворени за малко интелелигентна простотия, която се чудите защо не ви хрумва на вас.
Замисляли ли сте се някога, колко е лошо да си вегетарианец? Това да ограничаваш стомаха си и да лишаваш от мръвка е равносилно на това да не четеш определена литература, да не слушаш определена музика и да има някакво си течение в изкуството, което да ти е антипатично.
Стомахът и мозъкът са единствените два органа от човешкото тяло, през които може да премине всичко. Разбира се натриевата основа би разяла стомаха ви, а мисълта за това как правиш секс с роднина би разбило и двата органа до голяма степен, но все пак, ако си идиот и те могат да ви минат през стомаха/главата.
Няма ли мръвка - няма и тръпка, няма и интрига, няма и естетическо удоволствие и жежда за бъдеще, и желание да се събуждаш сутринта, и нужда от победа. Общо взето превръщаш се в крава-зомби, която нахлува в нечия къща посред нощ, яде цветята на майка ви и си тръгва веднага щом се доближите до нея, понеже и миришете на хубава сочна мръвка.
Разбира се всеки има право на избор. Всеки може да избере да бъде вегетарианец. Това е факт. Това, обаче, че сте свободни да избирате, не означава, че избора ви е правилен. Можеш да излееш буре със сто литра ракия вътре, да кажеш, че това е твоят избор, но вие ми кажете правилен ли е той, или не.
И все пак се радвам, че има хора, които не ядат месо. Вярно е, че те явно имат някакви психични отклонения, които се коренят някъде дълбоко в детските емоционални преживявания, но без тези хора, мръвката щеше да е много по-малко и по-скъпа.
От всичко написано искам да останете само с тази мисъл: (малко съм резюмирал това, което исках да кажа, за по глупавите) да си вегетарианец е равно на това да си психично болен, но все пак е хубаво за всички, които обичат до болка мръвката.
Непоправим съм.
След като претърпях малък инцидент с кола, замалко бой с мутри, медицински изследвания за волейболния отбор, тренировки, купон до сутринта, пътуване към Пловдив в 5:30, мач малко след това, грандиозна победа с великолепно представяне от моя страна, (да, аз съм като Марадона) още малко парти, после сън, задълбочаване и анализиране на ядрената енергетика и нейните екологични и икономически проблеми, последвано от литературна критика върху Атанас Далчев, малко българска история и още няколко занимания, реших да ви напиша нещо, че да не се чувствате пренебрегнати от моя страна.
Надявам се да се чувствате толквоа страхотно, колкото и аз и главиците ви да се отворени за малко интелелигентна простотия, която се чудите защо не ви хрумва на вас.
Замисляли ли сте се някога, колко е лошо да си вегетарианец? Това да ограничаваш стомаха си и да лишаваш от мръвка е равносилно на това да не четеш определена литература, да не слушаш определена музика и да има някакво си течение в изкуството, което да ти е антипатично.
Стомахът и мозъкът са единствените два органа от човешкото тяло, през които може да премине всичко. Разбира се натриевата основа би разяла стомаха ви, а мисълта за това как правиш секс с роднина би разбило и двата органа до голяма степен, но все пак, ако си идиот и те могат да ви минат през стомаха/главата.
Няма ли мръвка - няма и тръпка, няма и интрига, няма и естетическо удоволствие и жежда за бъдеще, и желание да се събуждаш сутринта, и нужда от победа. Общо взето превръщаш се в крава-зомби, която нахлува в нечия къща посред нощ, яде цветята на майка ви и си тръгва веднага щом се доближите до нея, понеже и миришете на хубава сочна мръвка.
Разбира се всеки има право на избор. Всеки може да избере да бъде вегетарианец. Това е факт. Това, обаче, че сте свободни да избирате, не означава, че избора ви е правилен. Можеш да излееш буре със сто литра ракия вътре, да кажеш, че това е твоят избор, но вие ми кажете правилен ли е той, или не.
И все пак се радвам, че има хора, които не ядат месо. Вярно е, че те явно имат някакви психични отклонения, които се коренят някъде дълбоко в детските емоционални преживявания, но без тези хора, мръвката щеше да е много по-малко и по-скъпа.
От всичко написано искам да останете само с тази мисъл: (малко съм резюмирал това, което исках да кажа, за по глупавите) да си вегетарианец е равно на това да си психично болен, но все пак е хубаво за всички, които обичат до болка мръвката.
Непоправим съм.
Абонамент за:
Публикации (Atom)